Информация за град Поморие и областта

Поморие е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Каблешково. Градът е административен център на община Поморие. Поморие е разположен на тесен скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на 20 км от Бургас и на 18 км от Слънчев бряг и 14 км от Каблешково. Градът е основан като гръцка колония с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи. Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница - хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие. През IX в. Анхиало влиза за първи път в пределите на българската държава. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история. Малко известно е (пра)българското име на Поморие - Тутхон. Съдбата на Поморие (Анхиало) е да бъде често опожаряван и разрушаван. Разрушавали са го готи, авари; унищожавали са го убийствени пожари и природни бедствия, затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история. На 30 юли 1906 година големият гръцки град е запален и напълно унищожен за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис. При избухването на Балканската война в 1912 година петима жители на Анхиало са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие. В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина - Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Еркеч (днешно Козичино). Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“ или наричана от еркечлии „Юрдек махала“ - съставляваща демографското ядро на града.

РЕЛИГИЯ

В древния Анхиало /Поморие/ християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан /284 - 305/ от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града. През V-VI век Анхиалската църква бива провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя - Византия. Преданието сочи, че през VII век на това място вече е съществувал храм или манастир посветен на великомъченик Георги. При хан Крум в 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно след Покръстването, към 894 г. тук е създадена българска църковна организация. От края на XIII век Анхиалския епископ е почетен със сан митрополит. С нахлуването на османските турци в България обителта на св. Георгий вероятно бива разрушена и запустява. Временно предаден на византийците градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Над Анхиало пада дългата нощ на османското владичество. Към края на XVIII век тук се заселва турчина Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но започнал често да му се явява насън красивият момък яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който извършвайки молитва го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя. ( Старото му име Ахйолу ). През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17 – метрова кула – камбанария /1964 г./. В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX век. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф. На 6 май тук ежегодно се извършва тържествена архиерейска служба и поклонение, придружени от тридневен панаир, на който се стичат богомолци и търговци от цяла Тракия. Поморийският манастир “Св.Георги” е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.

КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

• Образцово народно читалище "Просвета" - гр. Поморие
• Народно читалище "Светлина" - гр. Поморие
• Музей на партизанското движение в Поморийска околия - гр. Каблешково
• Поморийското езеро — защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760.80 ха
• Исторически музей
• Музей на солта
• Блатно кокиче — защитена местност, площ 2,0 ха; разположена край с. Горица
• Корията — природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
• Манастир „Св. Георги“ — мъжки православен манастир
• „Стари поморийски къщи“ — архитектурен резерват
• Кални бани - лечение с кал от Поморийското езеро
• Църква „Преображение Господне“ XVIII век
• Църква „Св. Рождество Богородично“ XIX век
• Тракийска куполна гробница